Сляп безумен ден
беше може би
мигът в който се докоснах до теб
и слях пръстите си
с молба към птици и светци
Лумна в мен пожар,
сякаш с лятото
на клада бях и не виждах света,
а само теб в шеметен танц,
как те понасям на ръце.
Няма го денят безумен,
няма то и танца луд,
няма я жената в този студ.
Няма го морето бясно,
няма го брега горещ
и няма нищо, просто нищо!
Днес паля свещ и отново се моля
В моя живот, пак дано се повтори
този ден...
Този сляп ден...
Няма го денят безумен,
няма го и танца луд,
няма я жената в този студ.
Няма го морето бясно,
няма го брега горещ,
и няма нищо, просто нищо!
Днес паля свещ
и отново се моля
в моя живот
пак дано се повтори
този ден...
Този сляп ден...
