Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно, всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара,
душа.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар в мен
да звъни.
В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро, колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар в мен
да звъни.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар в мен
да звъни.
