Софи Маринова Моят сън ^минус

Тръгна ти надалеч и останах сама
без мечти, без любов върху тази земя.
С бяла свещ във ръка твойто име шептя
и проклинам аз бедността.

Припев:
Защо няма радост за теб и за мен!
Защо този свят е за нас студен!
Няма ли съдбата над нас да се смили
и някой ден да се завърнеш ти?…

В моят сън идваш ти
с пръстен златен при мен
и във миг тръгвам аз с бяла рокля до теб…
И вървим ти и аз сред лъчи и цветя
най щастливи с теб на света…