Вървях един следобед,
без цел и посока.
Вървях, а беше пролет
и бе красив денят.
В небето къс коприна.
изведнъж видях
отлитащо хвърчило
и чух забравен смях.
Припев:
Ти лети, лети
детски спомен жив,
връщаш ни отново
в онзи чуден свят.
Ти лети, лети
миг от ден щастлив,
връщаш ни години,
минали назад.
В късен тих следобед
срещнах спомен.
Дали, защото пролет
отново бе дошла?
Това хвърчило пъстро
ме върна в дните детски
и аз във чуден полет
със него полетях.
Припев:... (2x)