Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам тебе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се
пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!
Малко кученце ти подарих -
красиво, меко, пухкаво...
Но видях го днес изхвърлено...
Като мене - същото!
Само по улиците скита се -
гладно, болно, мърляво...
Ти го гониш, то обича те...
Като мене - същото!
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам тебе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се
пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!
Като един нещастник чакам те!
Да видя теб отнякъде,
без да знам ще ме погледнеш ли,
или подминеш ти...
Онова момченце - бедното, кървящото, раненото -
то не спря да иска само теб!
Удряй ме, обичам те!
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам тебе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се
пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!
На човек без тебе не приличам!
В едно и също се обличам...
Но за кого да съм красив?
Но човек ли съм изобщо, питам?
Като куче съм от теб изритан...
И за кого да бъда жив?
Хабиби, спиш ли добре? Завиват ли те?
Храниш ли се? Защото аз не!
По дяволите, обичам тебе!
Умира ми се!
Хабиби, псуваш ли ме? Влачиш ли се
пиян през нощта - защото аз да!
За лудница съм, на дъното съм!
За никъде съм!
