Всяка твоя болка преживях и аз до теб
Всяка твоя радост грееше във мен
Твоя сянка бях, но разбрах едва сега
Щом вратата хлопна колко съм сама
Всяка твоя мисъл аз разбирах и мълчах
Ала днес, че си отиваш да усетя не успях
Твоя сянка бях, но разбрах едва сега
Щом вратата хлопна колко съм сама.
Бях щастлива с теб, живях за теб и дишах с теб
Всяка твоя стъпка за мен бе тих вълшебен звук в съня
Пр. Днес къде си ти, не знае никой и не казва
Питам ветровете, дали са срещали в нощта
Един човек на път, един човек без дом, без дом
