Нямам нужда от много верни приятели.
Нямам нужда, нямам нужда от много приятели,
стигат ми двама-трима.
Ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.
Ала само такива, които с радост те срещат,
с радост изпращат.
В своите редки и трудни празници
моите песни, моите песни те да си пеят.
Ала само такива, които, гръм ли удари,
свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.
(×2):
Не, нямам нужда, нямам нужда от много приятели,
стигат ми двама-трима.
Ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.
Не, не, нямам нужда от много приятели.
