Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любими, ти навярно имаш право –
сърцето свойта участ заслужава.
И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава –
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго, е, до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.
Далеч от теб или навеки с тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, ах, но не забрава.
Сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, но не забрава.
