Боже мой, какво направих аз?
Ах, защо постъпих в този джаз?
Вижте ги до мене, те всички са ергени
Всеки мен задиря в този час.
Пианистът влюбен е във мен
Той това ми шепне всеки ден
Топъл и лиричен, много симпатичен
Той за мене просто е роден
Всеки миг и този саксофон
Ме задиря с нежния си тон
Ужким аз нехая, а цяла съм в омая
Ала за любов не е сезон
Може би вината е у мен самата
Че съм си красива, палава и жива
И навярно доста талантлива
Вечер връщам ли се вкъщи пак
Чувам стъпки в падналия мрак
В часовете късни сърцето ще се пръсне
Барабанът ме преследва пак
Сутрин още с първите лъчи
Контрабасът почва да звучи
А аз съм вече будна от музиката чудна
Ах, любов, любов, не ме мъчи
Може би вината е у мен самата
Че съм си красива, палава и жива
И навярно доста талантлива
Боже мой, какво направих аз?
Ах, защо постъпих в този джаз?
Палава и жива, разбих аз колектива
И виновната съм аз!
