Ден като ден
мина край мен,
а след това – отшумя...
Дъжд заваля...
После слънцето изгря...
Колко съдби
всеки ден среща или дели...
Колко истини и илюзии
се събират във нас всеки ден, или час...
Разпиляваме в този кратък живот -
много време и много любов...
Но вървим напред и по пътя си пак -
търсим ключ от врата, или някакъв бряг.
И забързани не разбираме как,
летен дъжд преминава във сняг...
Ще събера и подредя
всеки сезон до сега.
А след това - времето ще продължи...
Просто така –
както вчера и както преди.
Колко истини и илюзии
се събират във нас всеки ден, или час...
Разпиляваме в този кратък живот -
много време и много любов...
Но вървим напред и по пътя си пак -
търсим ключ от врата или някакъв бряг (знак)
И забързани не разбираме как,
летен дъжд преминава във сняг.