Боян Михайлов Къде си, беше ли щастлива? ^{Ожидает модерации}

Изплъзващата се следа, 
отчаяно потъна в бяло, 
една невярна свобода, 
наречена от нас "раздяла". 

Изпълва всичко, мрат звезди, 
и лунен въздух се разлива, 
къде си беше ли щастлива? 

Умопомръкващата степ,
 ме вика в тая вечер,
 не зная дали при теб 
или от тебе по-далече, 
където птиците мълчат
 и лунен въздух се разлива, къде си беше ли щастлива?

 И аз се движа слаб и сам 
подир съдбата си човешка,
 и вече чувствам, вече знам, 
че тази свобода е тежка, 
мълчат вечерните води 
и лунен въздух се разлива, 
къде си беше ли щастлива? 
къде си беше ли щастлива? 
Къде си?